Nebivolol – различният бета-адренергичен блокер

Nebivolol е трета генерация бетаадренергичен рецепторен блокер с вазодилатиращи свойства. Той притежава  найвисокия афинитет към бета1 рецепторите в сравнение с останалите бетаблокери (ВВ). Nebivolol подобрява значително ендотелната функция, благодарение на стимулиращия ефект върху ендотелната азотен окис синтетаза (eNOS) и антиоксидантната си активност.

Ендотелна функция и дисфункция

Ендотелът модулира функцията на кръвоносните съдове и осигурява структурната им цялост. Ендотелните клетки синтезират азотен окис (NO), който притежава мощна антисклеротична активност и, заедно с простациклин, инхибира тромбоцитната агрегация, неутрофилната адхезия към ендотелните клетки и експресията на възпалителни молекули. В повисока концентрация NO инхибира пролиферацията на гладкомускулните клетки.

Лечението на ендотелната дисфункция трябва да е насочено не само към увеличаване нивата на NO, но също и към понижение на свободните радикали, които го неутрализират – супероксид и пероксинитрит.

Установено е, че медикаменти, които се ограничават до доставяне на NO – като органичните нитрати – влошават вместо да подобряват ендотелната функция, поради стимулиране на производството на пероксинитрит.

Идеалният медикамент за лечение на ендотелна дисфункция би трябвало да стимулира синтеза на NO и едновременно с това да намалява оксидативния стрес в стената на съда.

Nebivolol е трета генерация ВВ с вазодилатиращи качества, благодарение на директния си стимулиращ ефект върху eNOS. Механизмите му на действие включват негативен хронотропен ефект, инхибиране на симпатиковите стимули от мозъчните вазомоторни центрове, инхибиране на периферните алфа1 адренорецептори, потискане на рениновата активност и намаляване на периферното съдово съпрoтивление.

Високата селективност към бета1 спрямо бета2 адренорецепторите определя ограничените ефекти на nebivolol върху реактивността на дихателните пътища и инсулиновата чувствителност, както и послабото негативно инотропно действие на медикамента при пациенти със сърдечна недостатъчност (СН).

Както останалите ВВ, така и nebivolol притежава важни електрофизиологични качества, като повишаване на прага на камерната фибрилация, намаляване на дисперсията на QT интервала и на Р вълната, което е свързано с понижение на риска за камерни аритмии и предсърдно мъждене.

Индикациите за приложение на nebivolol включват артериална хипертония (АХ), хронична сърдечна недостатъчност (СН) и исхемична болест на сърцето (ИБС).

Артериална хипертония

Ефективността и безопасността на nebivolol в доза 5 и 10 mg при болни с АХ Ι и ΙΙ степен са доказани в многобройни клинични проучвания. Повлияването на стойностите на систолното артериално налягане (АН) от nebivolol е подобно на това при употреба на други ВВ и блокери на калциевите канали (ССВ) и поизразено от това на инхибиторите на ангиотензинконвертиращия ензим.

Ефектът на медикамента върху диастолното АН не е така изразен, което допринася за безопасността на nebivolol.

Сърдечна недостатъчност

Големи рандомизирани проучвания и метаанализи доказват, че ВВ намаляват заболеваемостта и смъртността при пациенти с хронична СН с около 30%. Този ефект се дължи на понижение на адренергичната стимулация, модулиране на баланса между симпатиковата и парасимпатикова активност, повлияване на сърдечната честота и вариабилност, и подобряване на миокардната функция.

Важно е да се спомене, че докато останалите ВВ въздействат основно чрез понижение на ударния обем, то nebivolol и carvedilol предизвикват периферна вазодилатация, съхраняват ударния обем и сърдечния дебит и запазват хронотропния отговор по време на натоварване.

Освен това, в сравнение с bisoprolol, nebivolol  и carvedilol не водят до повишение (а дори подобряват) пулмокапилярното налягане.

Средната възраст на болните, включени в проучвания с употреба на ВВ при СН, е 60 години. В това отношение изключение прави SENIORS, където са включени пациенти над 70годишна възраст. В него се установява 14% понижение на общата смъртност и подобрение на сърдечните размери и функция на фона на nebivolol в сравнение с плацебо.

Исхемична болест на сърцето

Съществуват данни, че в сравнение с atenolol, nebivolol в поголяма степен, подобрява физическия капацитет и времето до поява на гръдна болка при провеждане на стрес ЕКГ тест.

Освен това nebivolol и carvedilol увеличават резерва на коронарния кръвоток при пациенти с ИБС и неисхемична кардиомиопатия поизразено в сравнение с останалите ВВ, което вероятно е свързано с увеличаване на исхемичния праг.

Nebivolol е противопоказен при болни с изразена брадикардия, атриовентрикуларен блок над втора степен, кардиогенен шок, декомпенсирала СН и тежка чернодоробна недостатъчност.

Профил на поносимост и безопасност

При пациенти с бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест, повисоката селективност на Nebivolol към бета1 рецепторите в сравнение с останалите ВВ се отразява в подобра поносимост.

По същата причина nebivolol няма нежелани ефекти върху либидото и сексуалната функция, а напротив, съществуват данни, че медикаментът подобрява еректилната дисфункция, което може значително да повиши комплайънса на пациентите. Nebivolol поради своя вазодилатативен ефект (и за разлика от постарите бета1 селективни ВВ), не води до влошаване на инсулиновата чувствителност и до повишен риск за появата на диабет тип 2 (неутрален метаболитен профил). Той няма и неблагоприятно влияние върху липидните показатели.