През изминалата 2014 г. НЗОК е отделила 72 млн. за редки лекарства

Иновациите са изключително важни за постигането на добро лечение, те обаче са и много скъпи. Показателен пример за това са т.нар. лекарства „сираци”, с които се лекуват редките болести. Терапията на един пациент за година може да надхвърли милиони. Точно заради това и достъпът до тях е проблематичен за всяка държава. Къде сме ние в сравнение със страните от ЕС – показва анализ на Центъра за оценка на здравни технологии и анализи и Института по редки болести.

Осигуряването на достъп за пациентите до лекарствата „сираци” в целия ЕС е различно. Въпреки че медикаментите се разрешават за употреба по централизраната процедура (едновременно за всяка страна), заплащането им от обществените фондове става по различно време. От 29,1 до 43 месеца е средното закъснение за отделените страни от момента на получаване на разрешение за употреба до финансирането им, показват данните в анализа на Центъра за оценка на здравни технологии и анализи и Института по редки болести. В него са изследвани всички 36 болести, които се плащат от НЗОК. Сред тях са вродени коагулопатии (нарушения в съсирването на кръвта), бета таласемия, идиопатична тромбоцитопенична пурпура нефамилна хипогама-глобулинемия, селективен дефицит на подкласове на имуноглобулин G, тежък комбиниран имунодефицит с ниско или нормално съдържание на В клетки, обикновени променливи имунодефицитни състояния и др.

Забавянето за България на реимбурсирането на лекарствата „сираци” е в рамките на няколко години. Закъснението в достъпа до медикамента за мукополизахаридоза тип II например е било 5 г., толкова е отнело и плащането у нас на друго за фенилкетонурия. Закъснение в достъпа до лекарство „сирак” за наследствена амилоидна полиневропатия пък е било 2 г., а при лекарство „сирак” за първична пулмонална хипертония – 3 г. „Това забавяне представлява значителна пречка пред навременното и адекватно лечение на пациентите с редки болести“, се казва в анализа.

В средата на миналата година регистрираните в ЕС лекарствата „сираци” са 72. От тях в България касата и болниците плащат едва 22. Останалите 50 не се финансират с публични средства и на практика остават недостъпни за пациентите. За сравнение, в другите страни членки средно около 80% от одобрените на европейско ниво лекарства „сираци” са включени в системата на здравното осигуряване. Въпреки че много медикаменти остават недостъпни за болните хора у нас, страната ни е отбелязала голям напредък през последните години в осигуряването на достъп до редки лекарства на пациентите, се казва още в анализа. Разходите на НЗОК за такива се увеличават от 28 млн. лв през 2011 г. до над 72 млн. лв. през миналата. Средната стойност на терапия за един пациент на месец пък е близо 2 хил. лв.

Макар че някои европейски страни плащат повече медикаменти за пациентите с редки болести, пред тях също седят много предизвикателства. Установяването на клиничната ефективност на тези медикаменти е въпрос номер едно, тъй като доказателствата често са недостатъчни от гледна точка на здравните власти. Причината е, че заради малкото пациенти, които ги ползват, няма как да се натрупат бързо нужните данни. Освен това трудно се намира конкурентна за сравнение конвенционална терапия, която вече се заплаща с публични средства и е достъпна за пациентите. Тези проблеми, съчетани с изключително високата цена на повечето терапии за редки болести, повдигат въпросите за намиране на партньорство във финансирането на медикаментите между държавата и индустрията. Механизмите за управлението и споделянето на финансовия риск са много. В Белгия например публичните разходи за лекарства имат лимит. 2/3 от преразхода следва да се покрива от фармацевтичната индустрия, а остатъка от Националния здравноосигурителен институт. В Австралия още от 2004 г. държавата се съгласява да реимбурсира медикамент при условие, че ще се създаде регистър на пациентите с първична пулмонална хипертония и бъдещата цена бъде съобразена с резултатите от него. На практика данни за клиничната ефективност на терапията на местно ниво се искат от властите в повечето страни. Това е основата причина за своеобразния бум на регистрите за редки заболявания в Европа. По данни на европейския специализиран портал Orphanet, броят на регистрите за редки болести в страните членки е 641 към 2014 г. В това отношение България е своеобразен отличник в Източна Европа, се казва в анализа. Това обаче очевидно не е достатъчно. Според специалистите са нужни по-добър контрол над финансирането, преразпределение на ресурсите според ефектите от лечението и осигуряване на мрежа за наблюдение на пациентите с редки болести.

Има 8000 редки болести

Едно заболяване се разглежда като рядко, когато засяга не повече от 5 на всеки 10 000 души в ЕС. Според учените съществуват между 5000 и 8000 такива диагнози. Те ще засегнат между 29 и 32 милиона души в ЕС, от които 400 хиляди в България.

Най-често са срещу рак

Над 72 са лекарствата „сираци”, които са открити досега. Само за последните две години и половина 27 нови медикамента са одобрени за пазарна употреба, 9 от които през първото полугодие на 2014 г. Запазва се тенденцията най–много от обозначените медикаменти да бъдат предназначени за онкологични заболявания. Лизозомните болести на натрупването и първичната пулмонална хипертония се очертават като следващите „най-предпочитани“ от индустрията области за разработване на нови лекарства.