Според диетолога д-р Байкова вредни храни няма, а най-рискови за здравето на хората са бързите храни и прекомерната консумация на сол

Средното дневно допустимо количество сол е 5 грама. Освен, че се използва като консервант, готварската сол е широко разпространена и в много полезни храни като млечните продукти и хляба.

„Всяка година, средно дневната ни консумация е около 7-8 грама. А през определени периоди на годината, какъвто е зимният, стигаме до 17-20 грама сол. Натрият, като компонент на молекулата на готварската сол, е рисков елемент, който е в състояние да повиши нивата на кръвното налягане, в частност артериалното налягане, да влоши работата на отделителната система, на бъбреците – затруднява я, да бъде причина за намалена костна плътност.“

Към момента около 2 млн. българи страдат от хипертония. Кристалната бяла захар е друга съставка, която диетолозите съветват да избягваме. Тя е носител на празни калории и също се използва като консервант.

„Ясно е, че всеки грам консумирана излишъчна кристална бяла захар, организмът я трансформира в енергиен запас, за съжаление предимно под форма на мазнини.“

По данни на Българското ендокринологично дружество затлъстяване у нас има малко под 35% от населението на 20 и повече години, а наднормено тегло – близо 40%. Това означава, че почти всеки втори български мъж на средна възраст е затлъстял. При жените този дял е 1/3.

„Преди 10 години максимум 20 % от децата – и то в определени възрастови групи, имам предвид тийнейджърска възраст, имаха свръхтегло, в това число минимален процент на затлъстяване.  Сега знаете, че още в първи клас при над 30% от децата се установява чрез антропометричните измервания, че са със свръхтегло, в това число и затлъстяване.“

Това е риск за развитие на метаболитни болести. На първо място, подмладява диабет тип 2, нещо, което беше присъщо само за възрастната популация. Сега има едно учестяване на случаите с диабет тип 2 при учениците. На второ място, появяват се високи стойности на нивата на холестерола, т.нар „лош холестерол“, триглицеридите. Това е риск от ранно развитие на атеросклероза, съответно отново с нейните усложнения по отношение на сърдечносъдовите болести. Високото кръвно налягане – факт е, че ако в ранна детска и юношеска възраст не се направи превенция на свръхтеглото и затлъстяването, в над 90% тези млади хора стават възрастни хора със същия проблем.“

Според д-р Байкова потребителите трябва да следят повече етикетите и съставките на храните, които консумират. „Вредни храни не съществуват – щом са на търговския щанд, значи те са разрешени. Контролните органи минават регулярно, контролират съставките и всяка една рецептурна съставка като съдържание в тях е съотвестваща на даден регламент. Друг е въпросът по колко и как консумираме продуктите“

Експертите отбелязват, че както младите, така и старите се интересуват от здравословното си състояние. На масата на българина обаче липсват риба и морски деликатеси, заради високата им цена. В менюто преобладават полуготовите храни, които имат ниска хранителна стойност.