Доц. д-р Сотир Марчев, дм, е роден е през 1961 г. в Благоевград. Завършва със златен медал английска гимназия, а след това също с отличен успех и Медицинския университет в София. Има две специалности – по вътрешни болести и по кардиология. Специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, чийто почетен член е. Доцент по кардиология към Медицинския университет в Плевен.

– Доц. Марчев, сърдечните болести са съдбоносни за отделния човек, но понякога влияят и върху историята. Кой е българският пример?
– Точно преди 1000 г. на 6 октомври 1014 г. цар Самуил, виждайки ослепената си армия, умира внезапно. След смъртта му Първото българско царство пада бързо под византийска власт. И може да се каже, че това променя хода на историята.

– От какво умират хората при внезапен стрес?
– Това е много експлоатирана тема в телевизионните сериали и чест повод за страх в ежедневието. Наскоро видях мой пациент нервно да тъпче пред дома си. Какво правиш, питам го. „Играе любимият ми футболен отбор и сега са дузпите. Излязох, да не гледам, за да не получа следващ инфаркт“, обяснява той. И наистина по време на футболни мачове се е случвало да изнесат някого от публиката на носилка. Наскоро от ефира четоха писмо на мексикански писател, чийто дядо през 1994 г. починал, като видял Стоичков да вкарва гол на Мексико.

– Щеше ли да е жив и днес, ако не беше гледал?
– От 1994 г. съвременната кардиология знае отговора. На 17 януари бе разтърсен от голямо земетресение Лос Анджелис – най-богатият град на най-богатия щат (Калифорния), на най-богатата държава (САЩ). Земетресенията са пример за въздействието на внезапния стрес върху здравето. По време на трус някои пациенти са с холтери за артериално налягане или за ЕКГ върху тялото си. От записи в апаратите се вижда как при пациенти пулсът от 85 в минута стига до 160, когато земята се люшва.
Има и записи как артериалното налягане се покачва от 130/80 преди земетресението до 160/120 по време на труса. Тогава щетите бяха големи, срутиха се постройки, мостове, естакади. Фалираха застрахователи и презастрахователи. В деня на земетресението броят на пациентите с инфаркт беше чувствително по-голям, отколкото на този ден в предишни години, когато не е имало земетресение. Но в следващите седмици след труса броят на инфарктите се оказва по-малък, отколкото на тези дни в миналите години. Изводът е, че големият внезапен стрес от земетресението е причинил инфаркти на хората, които така или иначе са щели да получат инфаркт през следващите седмици. Стресът е провокирал тези инфаркти да се случат при земетресението.

– Има ли и други безспорни примери?
– Голямото земетресение (9-а степен по Рихтер) в Япония на 11 март 2012 г. Случаите на остър коронарен синдром бяха рязко повишени след земетресението за сметка на понижаването на броя им три месеца по-късно под обичайното. Казано директно, отговорът на горния въпрос е: ядосваме се, не ядосваме се – разликата е 3 месеца живот. Пациентите, починали по време на напрежението от футболния мач, най-вероятно са щели да получат инфаркт през следващите седмици. Цар Самуил е бил на около 70 г. и дори битката при Ключ да се беше развила другояче, вероятно пак би получил сърдечен инцидент малко по-късно.

– В практиката си наблюдавали ли сте лично ефектите от стрес?
– Най-пресният пример е от 24 май тази година, когато стана земетресение и у нас. Събрахме холтерите на пациентите от болниците на Българския кардиологичен институт по време на труса. Отделните хора реагират индивидуално, аналогично на това как всеки от тях се плаши от земетресение. При всички пулсът се покачва, но обичайните промени са например от пулс 65 в минута преди земетресението до 90 в минута при труса.
Всичко казано дотук се отнася, разбира се, само за внезапния стрес и за исхемичната болест на сърцето. Статистиката от земетресението в Япония през март 2012 г. показа, че за разлика от острия коронарен синдром, при който първоначалното повишение на случаите се компенсира от следващо понижение, при случаите на сърдечна недостатъчност се наблюдава само повишение и никакво компенсаторно понижение по-късно.

– Как внезапният стрес причинява сърдечна недостатъчност?
– Повече данни имаме за ефекта на внезапния стрес върху жените. Обикновено възрастни жени при лоши новини получават преходна сърдечна недостатъчност и единици от тях умират. Най-често след 3-4 седмици почти всички се възстановяват. Това заболяване се нарича стресова кардиомиопатия. То за първи път беше открито в Япония през 1990 г. При него по време на заболяването лявата камера на сърцето заприличва на амфора.
Обаче в японската история си нямат нито амфори, нито делви и затова наричат болестта тако-цубо – японски съд, който най-много прилича на амфора. Използва се за лов на октоподи. „Тако“ значи октопод, „цубо“ – чаша. Това заболяване го описахме в България за първи път през 2006 г. и оттогава насам се диагностицира все по-масово. Най-често пациентките са възрастни жени, обикновено след негативни новини. Например една от болните получава ултимативeн срок да върне заем, а няма пари. Друга, която беше изгубила дъщеря си и сама се грижеше за внучката си, е изненадана от 16-годишното момиче със съобщението, че е бременно. Трета пациентка беше внезапно загубила съпруга си. На друга мъжът изневерил и разбрало цялото село…

– Женска диагноза?
– Доста по-рядко се случва при мъже и при млади хора. Например млад тенекеджия беше получил тако-цубо кардиомиопатия, когато работодателят му, бързайки да предаде някакъв строителен обект, го пратил да работи върху мокър и хлъзгав покрив.
При стресова кардиомиопатия болният има ЕКГ и лабораторни изследвания като при остър инфаркт, но инвазивното изследване показва, че кръвоносните му съдове са проходими. Ако не се направи инвазивно изследване, всички си мислят, че това е било инфаркт. Причинява се от стресовите хормони – адреналин и норадреналин, които директно въздействат върху сърдечния мускул. Този стрес при мъже – както при цар Самуил, може да доведе до внезапна смърт. При жени без исхемична болест на сърцето и с чисти коронарни съдове се включва защитен механизъм и мускулните клетки престават да реагират на стресовите хормони. Така възниква тако-цубо кардиомиопатията.
Лошата новина е, че стресът наистина може да разбие сърце, а добрата – че обикновено това отминава само за няколко седмици.

– Съветът да не се ядосваме е лесен за даване, но труден за спазване. Какво друго може да предложи медицината?
– През 1988 г. Нобеловият комитет присъжда Нобеловата награда по медицина на сър Джеймс Блек затова, че е открил първия Н2-блокер (симетидин) и първия бета-блокер (пропранолол). За тези му открития британската кралица го обявява за рицар и оттам – титлата сър. Бета-блокерите са лекарства, които блокират пътя на нервите от мозъка до тялото.
Човек пак се ядосва, но този стрес не достига до органите му При всички олимпийски дисциплини, свързани със стрелба (биатлон, спортна стрелба и др.), бета-блокерите се смятат за допинг и са забранени. Стресът от състезанието не достига до ръката на стрелеца и той стреля по-точно (казано на медицински език бета-блокерите намаляват периферния тремор). При млади мъже бета-блокерите имат един значим страничен ефект. Ако видят красива гола жена, възбудата в мозъка им не достига до половия им член, т.е. бета-блокерите могат да причинят еректилна
дисфункция Разбира се, при жени този страничен ефект го няма.
Бета-блокерите намаляват внезапната смърт след прекаран миокарден инфаркт. Но не всички. Бета-блокерите, които намаляват внезапната смърт, са мастноразтворими и влизат в централната нервна система. Тези, които нямат профилактичен ефект, са водоразтворими и не влизат в централната нервна система. По отношение на внезапната смърт съвременната кардиология гледа на мозъка като на спусъка, а на сърцето като на мишената. Или както казва народът, „всички си патим от главата“.

Интервю с Доц. д-р Сотир Марчев, дм (04.10.2014; Любомира Николаева; 24 часа)