За сектора

През последното десетилетие на здравни реформи в България най-актуални са темите, свързани с високите публични разходи за лекарства, целите на лекарствената и реимбурсна политика, цените на лекарствените продукти и нивото на генерично проникване на фармацевтичния пазар. Въпреки обществените критики за високите нива на доплащане от пациентите, както и правителствени решения за намаляване на публичните разходи за реимбурсирани продукти, конкретни действия за насърчаване на генеричното потребление на лекарствени продукти не са предприети от нито едно правителство досега.

В периода 2005-2009 беше въведена референтна система на ниво търговска марка и административно регистриране на най-ниските цени в сравнение с други осем държави от ЕС. Очакванията бяха за намаляване на единичните цени на лекарствата. Резултатите от тази псевдо-реформа бяха изцяло негативни. Увеличиха се, както публичните, така и личните разходи за лекарства. Това доведе до остра криза в лекарствоснабдяването, ограничи достъпа до медикаменти на редица задължително здравноосигурени лица и понижи допълнително и без това незавидно ниското ниво на здравеопазването в България.

На фона на негативните терапевтични и организационни резултати, разходите за медикаменти на монополната Национална здравноосигурителна каса нараснаха от 245 млн лв. през 2005 г. до 410 млн лв. през 2009 г., т.е. с 68%. Европейската практика за ограничаване на разходите за лекарствопотребление в противовес показва, че основният път е отговорна национална лекарствена политика, насочена към стимулиране на генеричното предписване и потребление на лекарства. Само така може да се подобри терапевтичната достъпност, повиши качеството на лечение и намалят публичните и лични разходи за лекарствени продукти с поне 30% – първоначален икономически ефект с тенденция към повишаване.

Насърчаването на генеричното потребление, съгласно опита на развитите европейски пазари може да бъде постигнато по няколко начина или комбинация от тях:
– изключване на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък, които са над 20% по-скъпи, в сравнение с цената на референтния продукт за съответното международно непатентно наименование или анатомо-терапевтична група
– рефериране на цените на лекарствените продукти на ниво курс лечение и анатомо-терапевтична група
– реимбурсация на терапията на пациентите чрез месечни лимити на ниво заболяване (МКБ), а не на ниво лекарствен продукт (АТС)

Чрез прилагане на посочените стратегии в българската лекарствена политика могат да бъдат постигнати важни терапевтични и икономически цели – ниво на реимбурсация на месечните разходи на пациентите за лекарства над 80%, повишаване на ефективността на управлението и прогнозите на публичните разходи за медикаменти, повишаване на качеството на диагностиката на заболяванията и подобряване на контрола в аптечната мрежа при процеса на отпускане на лекарствените продукти.

Пазарните тенденции на българския фармацевтичен пазар в резултат на неправилната лекарствена политика противоречат на развитието на европейските пазари – количествата употребени генерични продукти за последния петгодишен период намаляват с 6%, а потреблението на оригинални скъпоструващи медикаменти с патентна защита се увеличава с 50%, което е единствената причина за увеличените публични разходи за реимбурсирани лекарства за същия период с 68%. От сравнението на относителните промени на българския фармацевтичен пазар и потреблението на лекарства се установява, че увеличението в продажбите на оригинални медикаменти с патентна защита ежегодно е по-високо от нормалния среден ръст на общия пазар на лекарства в стараната! Нещо повече, дори през 2009 г е обратнопропорционално – при общо намаляващо количество потребление с 4%, продажбите на оригинални продукти нарастват в количествено съотношение с 8%.

Този анализ на резултатите от правителствените здравнополитически решения през периода 2005-2009 г показва неефективността им и негативните последствия от действията на Комисия по позитивен лекарствен списък и Комисията за регистрация на пределните цени на лекарствените продукти. Въпреки непрекъснато декларираните решения за реимбурсна политика в посока насърчаване на генеричните прескрипции и потребление, реалните резултати показват, че подобни мерки въобще липсват и генеричното проникване в лекарствопотреблението през разглеждания период вместо да се увеличава, намалява. Това предопределя непрекъснато увеличаващите се разходи, намаляващата достъпност до лекарствени терапии и последваща липса на контрол и лечение на хронични заболявания в доболничната помощ и свързаната с това свръххоспитализация и високи нива на инвалидизация и смъртност.

Тези изводи се потвърждават и от анализа на съотношението на стойностите на пазарните сегменти на фармацевтичния пазар – общата му стойност за периода 2006-2009 г нараства с 31,98% от 1 242 до 1 640 млн лв. В същия период стойността на продадените патентовани продукти нараства с 40,39% от 536,7 млн лв. до 735,5 млн лв., т.е.отново се констатира по-голям ръст на продажбите на т.нар. “оригинални” продукти в сравнение със средния ръст на общия фармацевтичен пазар.

Съответно ръстът на продажбите на генерични продукти и в стойностно отношение, както и в количествено, е по-нисък от средния за периода – стойността на генеричния лекарствен пазар за периода 2006-2009 г нараства с 25,58% от 705,9 млн лв до 886,5 млн лв. Развитието на българския фармацевтичен пазар показва, че относителният дял на потребление на генерични лекарства намалява, докато средната им цена се увеличава, което води до увеличаване на стойността на продажбите на генеричните продукти за четиригодишен период с 25,58%, докато кумулативната инфлация за периода е 23,40%. В същото време потреблението на “оригиналните” продукти се увеличава с 40,39%, като средната им цена се намалява с 5,49% от средно 18,22 лв (2006) до 17,22 лв (2009).

Анализираните процеси в българския фармацевтичен пазар противоречат на световното развитие на фармацевтичните пазари, които потребяват все повече генерични лекарствени продукти, чиито цени постепенно намаляват.

Причините за констатираната аномалия в България могат да бъдат следните:
1. Системата за рефериране на цените на патентните оригинални продукти оказва своето влияние и техните цени относително се понижават за разглеждания период
2. Цените на генеричните продукти се увеличават, защото системата на референтните цени е изградена върху референтен принцип спрямо съответна търговска марка и цената не се сравнява с цените на конкурентите продукти от същото международно непатентно наименование, но произвеждани от други производители и маркетирани с други търговски марки
3. Количеството на прескрипциите и употребата на “оригинални” лекарствени продукти има по-голям ръст, защото в резултат на средно четири пъти по-високата единична цена, респективно аналогично по-висока печалба, фармацевтичните производители разполагат с редица стимулиращи инструменти за влияние върху терапевтичното поведение на българските лекари и пациентските организации.
4. Отсъствието на практика за прилагане на фармако-икономически анализ и оценка на ефикасността чрез съотношението разход-полза при включването на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък допуска медикаменти с наскоро изтекла патентна защита, но с цени чувствително по-високи от вече включени терапевтични аналози. Този фактор също допринася директно за увеличаване на средната цена на генеричните лекарствени продукти.

В резултат на неправилната лекарствена и реимбурсна политика българският фармацевтичен пазар се развива непоследователно с непрекъснато увеличаване на разходите за лекарствоснабдяване, комбинирано с намаляваща терапевтична достъпност.

Необходимо е да се предприемат спешни мерки в посока рефериране на цените спрямо всички лекарствени продукти с едно и също международно непатентно наименование при тяхната регистрация и включване в позитивен лекарствен списък, както и преминаване към реимбурсация на терапията на пациентите на ниво заболяване, а не на ниво лекарствен продукт.