http://google.com

Сърдечни коронарни артерии

• Лява коронарна артерия
• Дясна коронарна артерия
• Основни типове кръвоснабдяване на миокарда

Сърцето се снабдява с кръв по два основни кръвоносни съда- дясната и лявата коронарни артерии.

Лява коронарна артерия

Лявата коронарна артерия след отделянето си от аортата се насочва наляво и надолу, преминавайки между началото на белодробния ствол и лявото ухо, след което се разделя на два клона: преден междукамерен и околовръстен. Предният междукамерен клон се спуска по предната междукамерна бразда. Околовръстният клон се разполага във венечната бразда, заобикаля левия ръб на сърцето и достига диафрагмалната му повърхност, където се съединява с клончетата на дясната венечна артерия.Клоновете на лявата коронарна артерия кръвоснабдяват част от предната стена на дясната камера, предните 2/3 от междукамерната преграда, лявото предсърдие и лявата камера с изключение на малка част от задната и стена. От системата на лявата коронарна артерия са наименовани клончета на двата и основни клона – преден междукамерен и околовръстен, захранващи горната част на дясната камера, както и лявата камера и лявото предсърдие.

Артериите изпращат клонове в миокарда, които се разпадат и образуват гъста капилярна мрежа с капилярни бримки, силно разтегнати по посока на мускулните влакна. От съдовете на миокарда произлиза и капилярната мрежа на субендокарда и субепикарда, която е значително по-рядка.Кръвта от капилярното русло на сърдечната стена се оттича по венозни съдове, които вървят по три основни пътя: по вените от системата на венечния синус, по предните вени на сърцето и по малките Табезиеви вени.

Дясна коронарна артерия

Дясната коронарна артерия се насочва надясно по венечната бразда, залягайки между дясното ухо и артериалния конус на дясната камера. Достигайки десния ръб на сърцето, тя преминава по диафрагмалната повърхност, където се продължава в задната междукамерна бразда като заден междукамерен клон.

По своето протежение тази артерия отделя клончета за дясната камера и дясното предсърдие, а чрез междукамерния си клон – за задната част на лявата камера, включително нейния заден папиларен мускул, а също и за задната трета на междукамерната преграда. Описани са и други по-големи и по-постоянни клонове на дясната коронарна артерия

Основни типове кръвоснабдяване на миокарда

Различават три основни типа на кръвоснабдяване на миокарда: среден, ляв и десен.

Това разделение се базира основно на вариациите при кръвоснабдяването на задната или диафрагмената повърхност на сърцето. Кръвоснабдяването на предната и странични повърхности е достатъчно стабилно и не е подложено на значителни отклонения.

При средния тип трите основни коронарни артерии са добре и равномерно развити. Кръвоснабдяването на лявата камера, включително папиларните мускули, предната ½ -2/3 от междукамерната преграда се осъществява чрез системата на лявата коронарна артерия. Дясната камера, в това число и десните папиларни мускули, задната ½ -1/3 от междукамерната преграда, получават кръв от дясната коронарна артерия. Това е най-разпространения тип на кръвоснабдяване на сърцето.

При левия тип кръвоснабдяването на лявата камера, цялата междукамерна преграда и част от задната стена на дясната камера се осъществява от развитата клонова мрежа на лявата коронарна артерия.

Десният тип кръвоснабдяване на миокарда се наблюдава, когато дясната камера, задната стена на лявата камера, задния ляв папиларен мускул и отчасти върхът на сърцето се кръвоснабдяват от дясната коронарна артерия.

Кровоснабдяването на миокарда се осъществява непосредствено от:

а)капилярите, получаващи кръв от системата коронарни артерии чрез артериолите ;

б) гъстата мрежа миокардиални синусоииди;

в) Тебезиевите вени.

При повишено кръвно налягане в коронарните артерии и увеличаване работата на сърцето кръвният поток в коронарните артерии нараства. Недостигът на кислород също води до рязко нарастване на коронарния кръвен поток. Симпатиковите (които ускоряват и засилват сърдечната дейност) и парасимпатиковите (които забавят и отслабват сърдечната дейност) нерви слабо влияят на коронарните артерии, като въздействат директно на сърдечния мускул.

Колатерално кръвообращение

Венозната кръв в коронарната система се влива в големи съдове, обикновено разположени в близост до коронарните артерии. Част от тях образуват при сливането си голям венозен съд-коронарния синус, който преминава по задната повърхност на сърцето между предсърдията и камерите и се влива в дясното предсърдие.

Колатералното кръвообращение е важно свойство на на кръвоносната система. То се осъществява по успоредни и околни пътища. Те влизат в действие при временни физиологични или трайни патологични затруднения в циркулацията по основните съдови стволове. Колатерален път може да се образува чрез свързване на две клончета, изхождащи от основния ствол на различно ниво. Този път влиза в действие при прекъсване на ствола между местата на отделяне на двете клончета. Колатералните пътища се изграждат и по анастомозите, свързващи разклоненията на два съдови ствола. Такива пътища влизат в действие при прекъсване на един от стволовете – функцията на последния се поема от другия ствол. Колатерални пътища съществуват както в артериалното, така и във венозното русло. Условията за колатералното кръвообращение са по-благоприятни при вените поради наличието на по-чести и по-широки анастомози между тях. При артериите анастомозите са много по-малко и затова при прекъсването на един артериален ствол често пъти не може да се създаде колатерален път. Интракоронарните анастомози имат особено важна роля в патологичните случаи, доколкото запушването на една от коронарните артерии не винаги води до некрози в миокарда. Анастомозите са повече в сърцето на пациенти, страдащи от исхемична болест. Нормално в сърцето се наблюдават анастомози само в 10-20% от случаите, при това с неголям диаметър. Количеството и големината им обаче нарастват не само при коронарна атеросклероза, но и при различните клапни сърдечни пороци. Възрастта и полът сами по себе си не оказват никакво влияние върху наличието и развитието на анастомозите.