Новини

Обществена позиция на „Чайкафарма Висококачествените Лекарства” АД относно реимбурсната и лекарствена политика

10 юни 2010 г

Първите стъпки за реализиране на ефективна реимбурсна политика в България са предприети през 2004 г с приемането на наредбата за условията и реда за договаряне на лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни, стойността на които се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. За първи път в условията на договаряне е включен принципът на референтна реимбурсна стойност за всяко международно непатентно наименование, която се изчислява на базата на подобни референтни стойности в осем държави, членове на Европейския съюз. Въпреки позитивното си начало, наредбата не доведе до съкращаване на разходите за лекарства и подобряване на терапевтичната ефективност, нито до увеличаване на достъпността. Не са въведени горни ценови лимити на участниците в отделните терапевтични групи, като общественият фонд се отказва да контролира крайната цена за пациента, а само реимбурсната стойност, която той заплаща. В резултат на това личните разходи за лекарствопотребление се увеличават ежегодно и България е страната в Европейски съюз с най-ниски публични разходи за лекарства.

Друг основен недостатък на реимбурсацията е липсата на терапевтични цели, фокусирани върху хроничните заболявания, както и липсата на мерки за насърчаване на генеричната употреба. Част от пропуските се отстраняват през 2007 г с приемането на наредба за позитивен лекарствен списък, когато се включват пределни ценови лимити за генеричните лекарства, приемат се критерии за отпадане при промени в данните за ефикасност и безопасност. Основен недостатък на осакатената наредба за позитивен лекарствен списък е, че всеки продукт се реферира спрямо самия себе си, а не спрямо аналогичните продукти, произвеждани от други производители. Следователно реферирането е на ниво търговска марка, а не на ниво международно непатентно наименование. Подобна референтна система, издигнала в култ интересите на лекарствените концерни с основание може да бъде наречена „патент Райнов” и непрекъснато увеличаващите се публични и лични разходи за лекарствени продукти са напълно очаквани. Провалът е повече от очевиден – разхода на Националната здравноосигурителна каса през 2008 г възлиза на 295 млн лв, а през 2009 г. на 400 млн лв. – на фона на най-високите лични разходи на пациентите за лекарства – средно 60%.

Лекарствената и реимбурсна политика на НЗОК трябва да бъде насочена към постигане на следните цели:

– подобряване на достъпността до лекарствени продукти, особено при социалнозначимите хронични заболявания. Това ще подобри дългосрочния контрол и ще отложи или предотврати голям процент от хоспитализациите. Следователно за тези заболявания трябва да има възможност за терапии, които са напълно или поне 90% реимбурсирани.

– трябва да бъде насърчена генеричната употреба на медикаменти, което ще съкрати над 30% разходите за лекарствопотребление.

При тази система голямо въздействие върху лекарите оказват медицинските представители на фармацевтичните производители с цел предписване на определени медикаменти. Така негативното влияние, както върху качеството и достъпността до терапии, така и до увеличаване на публичните и лични разходи се ускорява. Националната здравноосигурителна каса не би могла да прекрати това влияние; следователно трябва да бъде стимулиран пациентският контрол върху цената на лекарствените терапии. Това може да бъде постигнато като се определят реимбурсни стойности не за лекарствен продукт, а като се реимбурсира определена стойност на терапевтичен курс за определена диагноза или комбинация от диагнози. На практика това се реализира чрез определяне на референтна стойност на терапия на ниво МКБ, а не на ниво АТС, като се предвиди всяко МКБ да има поне една възможност за напълно реимбурсирана терапия.

Механизмът на терапевтична реимбурсация има редица предимства:

– намаляването на цената на лекарствата намалява личните разходи, а не публичните, както е в случая с фармацевтичната реимбурсация на база референтни цени. Следователно при този механизъм се постига голям социален ефект;

– разходите за лекарствопотребление са много лесно прогнозируеми, защото зависят единствено от брой пациенти с поставена диагноза, а не от прескрипциите на лекарите.

– контролът на прескрипциите, реимбурсацията и отпускането на лекарства е много по-опростен и разходите, свързани с него, са много по-малки;

Контролът на лекарствопредписване и лекарствопотребление може да бъде още повече засилен чрез комбинация с терапевтичен и финансов контрол от страна на пациента върху лекаря и фармацевта. Този ефект може да бъде реализиран, ако се премине от система на реимбурсация към система за възстановяване на разходите.

За девет години Чайкафарма Висококачествените Лекарства Достъпни за Всеки се утвърди като един от основните производители на българския фармацевтичен пазар с най-бързите темпове на развитие.

[:en]Patients who take the antipsychotic drug clozapine risk a group of health conditions called metabolic syndrome, researchers warn. Metabolic syndrome’s cluster of obesity, high blood glucose level, high blood pressure and high cholesterol level can lead to heart disease, stroke and diabetes.
[:bg]Изследователи предупреждават, че пациенти, приемащи антипсихотичния медикамент clozapine, са изложени на риск от група хронични заболявания, наричани още „метаболитен синдром”. Метаболитният синдром, който е съвкупност от фактори като затлъстяване, високо ниво на кръвната захар, повишено кръвно налягане и високи нива на холестерол, може да доведе до сърдечно-съдово заболяване, инфаркт и диабет.

[:en] High humidity can increase the risk of a heart attack in the elderly even in relatively mild climates, according to the study “Climate Impacts on Myocardial infarction deaths in the Athens Territory: the CLIMATE” recently published in The Heart Journal.
[:bg]Лондон: Високата влажност може да увеличи риска от инфаркт при възрастните хора дори и при отнoсително мек климат, според публикувано наскоро изследване. Учени, изучаващи смъртността вследствие на инфаркт в Атина, Гърция през 2001 г, са открили, че влажността е един от най-решаващите фактори, оказващи влияние върху средната месечна смъртност от инфаркт при хора на възраст над 70 години.