Хартиените болнични листове вече са в историята. От сряда, 1 юли, ще се признават само електронните.

Шестмесечният гратисен период, през който важаха и двете форми, беше въведен за медиците и здравните заведения, които в началото на годината все още нямаха техническа готовност да подават бланките електронно.

Целта на модернизацията е да се сведат до минимум възможностите за злоупотреби с фиктивни болнични. Плановете са и сроковете за изплащане на обезщетения да се съкратят от 15 на 10 дни. Това обаче ще се случи от догодина.

Нашето здравно осигуряване не се интересува от това кой е собственик на болницата. Целта на здравеопазването е да се окаже достъпна и качествена медицинска помощ

„Големият проблем на хората не е дефицита или излишъка на здравната каса. Големият проблем е отлагането на лечение, лимитите на болниците, с които самите лечебни заведения и лекарите са поставени в много тежка ситуация. И тази практика ако продължава, според мен ситуацията ще ескалира след месец-два.“ Това заяви пред БНР председателят на УС на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, в коментар на последното заседание на надзора на касата, на което бяха обсъждани проблемите около очаквания дефицит в бюджета на институцията.

По думите му, мерките за оптимизиране на разходите в системата трябва да са няколко: извеждане на дейности от болничната в извънболничната помощ, премахване на медицинските стандарти, заради които болниците правят ненужни разходи, въвеждане на национална здравно-информационна система, която да даде яснота как се харчат средствата, и даване на възможност на пациента да бъде контрольор на системата.

„Което не значи непременно икономия. Значи да сме сигурни, че всеки даден лев е отишъл по предназначение“, поясни д-р Кацаров

Според него, една трета от клиничните пътеки могат да преминат в извънболничната помощ веднага. Става въпрос за цялата еднодневна хирургия, почти всички ендоскопски процедури, очни, ушни, кожни заболявания, всички диагностични пътеки, както и голяма част от терапевтичните. „Ние сме правили такъв анализ на клиничните пътеки – от 308, колкото са в момента, смятаме, че до 100 могат веднага да се извадят в извънболничната помощ. Това веднага намалява разходите за тях. Тогава намаляването на цената на тези клинични пътеки би било обосновано. Защото и разходите в извънболничната помощ са по-малко“, коментира той.

„Народното събрание лиши здравната каса от един прекрасен инструмент. Имаше внесено предложение да се даде възможност на пациента да се оплаче, при това онлайн, с уникален код за достъп, ако не е доволен от лечението, и това автоматично да води до проверка от здравната каса. Но за съжаление това предложение не беше прието“, посочи още д-р Кацаров. Той нарече контрола, осъществяван в момента от касата, „тормоз и унижение както за проверяващите, така и за проверяваните“ и отбеляза, че проверките по сигнал биха били много по-ефективни.

Председателят на УС на ЦЗПЗ коментира и приватизацията на лечебни заведения, заложена с промените в ЗЛЗ. Според него няма болница, която да трябва да остане в забранителен списък. „Нашето здравно осигуряване не се интересува от това кой е собственик на болницата. Целта на здравеопазването в крайна сметка е да се окаже достъпна и качествена медицинска помощ. Целта не е тази помощ да се окаже от държавна, частна или общинска болница. Няма никакво значение от коя“, посочи д-р Стойчо Кацаров. Той бе категоричен, че трябва да се приватизират търговските дружества, а не отделни дейности. „Защото ние сме в ситуацията на нашите държавни предприятия от преди 97-ма година. Фирми на входа, фирми на изхода, загубата – за държавата, печалбата – за управителя или борда на директорите на държавната болница“, коментира д-р Кацаров.

По думите му, противниците на приватизацията са два типа хора: тези, които ръководят болници от описания от него тип, и партийните функционери. За вторите той обясни: „Защото, бидейки държавна собственост голяма част от болниците, за тях това е възможност по партийна линия, без да притежават кой знае какви качества, те да получат топли местенца, защото тяхната партия е спечелила.“

Според д-р Кацаров не е в интерес нито на пациентите, нито на добрите лекари да има държавни болници.

Премиерът Бойко Борисов апелира за подкрепа от всички парламентарни групи за промените в здравната и пенсионната система. Това се случи на председателския съвет в Народното събрание в сряда преди заседанието на Министерски съвет.

По искане на Борисов, на съвета присъстваха и министрите Москов и Калфин, за да защитят предложените от тях промени в системите. След срещата министър Москов заяви: „Причината за срещата беше по искане на министър–председателя. Бяхме поканени с вицепремиера Ивайло Калфин с цел да аргументираме преди ваканцията нуждата важни законодателни инициативи на правителството в сферата на социалната дейност и в сферата на здравеопазването да залегнат в дневния ред на парламента и да търсим подкрепа от различните парламентарни групи. Аз едва ли ще си позволя да перифразирам премиера, но той потърси подкрепа за важните законопроекти в тези две сфери, защото това са промени, които не решават просто нещо от днес за утре, а всъщност дават дългосрочната стратегическа рамка на това как ще се движат финансите, здравето и социалната сигурност на българите.“

Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов пък обясни, че „Министрите си изложиха вижданията. Апелът беше към всички парламентарни групи да подкрепят тези два законопроекта. Имаше бележки от някои от колегите. Например БСП поставиха въпроса за това да се оттегли цялата глава за приватизация на болнични заведения.“ По думите му, министър Москов е казал, че това е възможно.

Сърдечносъдовите рискови фактори често се срещат заедно и общите им неблагоприятни ефекти обикновено са по–големи от сумата на отделните компоненти. При метаболитния синдром (МетС) артериалната хипертония (АХ) често съществува, съчетана с дислипидемия, затлъстяване и нарушения на метаболизма на глюкозата (особено инсулиновата резистентност). Хипертонията и дислипидемията са най–важните сърдечносъдови рискови фактори за пациентите за първичната и вторичната профилактика на ССЗ и тези рискови фактори се срещат заедно през повече от половината време.

Големите ползи, постигнати при намаляване на сърдечносъдови събития при лечение със статини при пациенти с широк спекър на нивата на холестерола, не могат да се обяснят само с техните свойства, понижаващи холестерола. Това заключение се основава отчасти на бързината на намаляването на сърдечносъдови инциденти, след като започне действието на статина. Ползите от тези ефекти, независимо от техните липидопонижаващи действия, са посочени като плейотропни ефекти на статините. Някои от тези ефекти включват промяна на токсичните ефекти на циркурлиращия LDL-холестерол върху съдовия ендотел, хипертрофия и пролиферация на съдови гладкомускулни клетки и отлагане на фибрин.

Статини, ендотел и АХ

Съдовият ендотел е динамична ендокринна структура, която регулира контрактилната, отделителната и митогенната дейност в стената на съда. Това се отразява на хемостатичните процеси в съдовия лумен. Ендотелната дисфункция е налице при пациенти с различни сърдечносъдови рискови фактори, включително хипертония, захарен диабет, дислипидемия и нарушения на глюкозния метаболизъм. Лечението със статини може да има благоприятен ефект върху ендотелната дисфункция. Статините могат да възстановят ендотелната функция чрез увеличаване на бионаличността на азотен оксид (NO), намаляване на оксидативния стрес  и инхибиране на възпалителните отговори. Интересно е да се отбележи, че статините проявяват техните ефекти върху съдовия ендотел твърде рано, обикновено в рамките на 24 часа в хода на лечението.

АХ и дислипидемията често са считани за различни рискови фактори, но те са свързани с маркерите на възпалението и оксидативния стрес, които сочат за общ метаболитен път в резултат на проблемите, свързани с тези заболявания. Епидемиологични изследвания са показали, че присъствието на фамилна комбинирана хиперлипидемия се увеличава 10 пъти при индивиди с есенциална хипертония.

Освен от ендотелния NO, ендотелната вазореактивност зависи и от редица други молекули. Инхибирането на производството на мощни ендотелно получени вазоконстриктори като ендотелин (ЕТ-1) води до подобряване на кръвния поток. Статините са показани за намаляване на експресията на ЕТ–1, иРНК и ЕТ–1 в синтезата на аортни ендотелни клетки от рогат добитък ин витро

Съдовата ренин–ангиотензин–алдостерон система (RAAS) участва в ранните етапи на ендотелната дисфункция и възпаление и е важна в разитието на хипертония. Тя може също така да предизвика каскада от клетъчни и молекулярни събития, водещи до образуването на атеросклеротични и нестабилни плаки. Повишеният холестерол също се свързва със свръхекспресия на ангиотензин II тип рецептори. Това може да доведе до повишване на ангиотензин II–индуцирано повишаване на кръвното налягане. Има известни доказателства, че статините могат частично да възстановят повишената чувствителност към ангиотензин II при здрави, млади възрастни с изолирано повишен холестерол и да регулират експресията на кривата надолу на АТ–1 рецептор.

Въздействие на статините върху нивата на артериалното налягане

В Brisighella Heart Study 1356 лица с хиперхолестеролемия са били рандомизирани на диета с ниско съдържание на мазнини, холестирамин, гемфиброзил или симвастатин в продължение на пет години. Участниците са били разделени в четири групи според систолното кръвно налягане. Значително понижаване на систoлното кръвно налягане е отбелязано в две от горните групи – по–голямо е при тези пациенти, които са лекувани с липидо–понижаващи лекарства. За отбелязване е, че намаляването на артериалното налягане е най–голямо при пациенти, лекувани със симвастатин.

Мета–анализ на всички изследвания, които отчитат данни за АКН по време на лечението със статини, включва 20 рандомизирани контролни проучвания и 828 пациенти. Лечението със статини в проучванията варира от 1 до 12 месеца. Систолното кръвно налягане е значително по–ниско при пациенти, лекувани със статини, в сравнение с пациентите на плацебо или на друг липидопонижаващ медикамент.

В проучването ASCOT–LLA (Angio–Scandinavian Cardiac Outcomes Trial–Lipid Lowering Arm ) при скритата  допълнителна  употреба на медикаменти в плацебо групата може да се наблюдава понижаващия ефект върху АКН на аторвастатин. В това проучване 19 342 мъже и жени с хипертония и най–малко три други сърдечносъдови рискови фактори са били рандомизирани за различни антихипертензивни лекарствени групи. Общо 10 305 от тези пациенти са с нормални стойности или има леко повишение на общия холестерол и са били рандомизирани на аторвастатин (10 mg/ден) или плацебо. В допълнение и към другите ползи (намаление на общия холестерол и LDL–холестерола) в групата на аторвастатин е наблюдавано понижение на кръвното налягане от 0.7 mmHg за 18 месеца.

Резултатите от проучванията на статините върху артериалното налягане по време на амбулаторното мониториране на АКН (АВPM) доказва, че е налице умерено понижаване на АКН с употребата на статини. Едно проучване при пациенти с АХ и повишен холестерол, лекувани със статини, показва че средната дневна медиана на систолното и диастолното налягане спада значително. В друго проучване, което сравнява ефектите от добавянето на аторвастатин или диета към антихипертензивната терапия при хипертензивни пациенти с хиперхолестеролемия, се наблюдава намаляване на систолното и диастолното кръвно налягане при употребата на статин.

Добавяне на умерена доза аторвастатин към антихипертензивната терапия при хиперхолестеролемични пациенти с резистентна хипертония води до значително намаляване на ситолното и дистолното артериално налягане.

Обобщение

Оказва се, че статините оказват скромен, но клинично значим антихипертензивен ефект. Техните ползи  при употребата им при пациенти с хипертония е значително над нивото, което се предполага въз основа на ефектите им както върху липидите, така и върху артериалното налягане.Това, изглежда, е вторичният ефект на статините върху про-атеросклеротичните процеси, които са общи за много сърдечносъдови рискови фактори, включително хипертония и дислипидемия. Те включват благоприятните ефекти на статините върху възпалението, ендотелната функция, оксидативния стрес, фибринолитичните параметри и функцията на тромбоцитите, както и за редица други ефекти, участващи в атеросклеротичния процес.

Чайкафарма Висококачествените Лекарства АД предлага на българския пазар следните статини:

Simvacor (Simvastatin) – CF 710 – 10 mg 

Simvacor (Simvastatin) – CF 711 – 20 mg

Simvacor (Simvastatin) – CF 712 – 40 mg

Atorva (Atorvastatin) – CF 996 – 10 mg 

Atorva (Atorvastatin) – CF 997 – 20 mg 

В момента остойностяването на клиничните пътеки е като котка в чувал – никой не знае какво точно има в него. Това каза по време на пресконференция днес министърът на здравеопазването д-р Петър Москов. Той отбеляза, че няма яснота как са определяни цените на пътеките и дали действително струват толкова. Министърът заяви, че няма отговор на редица въпроси в тази насока – сегашната цена гарантира ли качеството на услугата, дали въобще е остойностен трудът на лекарите, каква част отива за немедицински разходи и т.н.

Д-р Москов заяви, че смята да промени това и в министерството вече се работи по реалното остойностяване на дейностите, които ще попаднат в основния пакет на здравно осигуряване. По думите му, трябва да стане ясно колко е реалната стойност на всяка една медицинска дейност, като тук се включат парите за най-простата марля до най-скъпия антибиотик. Ще бъдат предвидени и разходите, които се реализират за използването на апаратурата и нейната амортизация. Той каза, че особено важно е да бъде остойностен трудът на медиците, защото в момента в клиничните пътеки това не е пресметнато. Ето защо са планирани разговори с БЛС, при които ще се разисква колко да бъде средното възнаграждение на лекарите в страната и какви са възможностите предложенията на съсловната организация да се реализират.

Д-р Москов съобщи, че в момента се работи по остойностяването на три групи заболявания – онкологичните, сърдечносъдовите и мозъчносъдовите. Той заяви, че в цената на лечението ще бъде включено всичко споменато досега, включително и разходите за консумативите.

Според д-р Москов подобно остойностяване трябва да се направи и при другите компоненти на лечението – например медицинските изделия. Той отбеляза, че в момента няма яснота на каква база се формират техните цени и заяви, че това също ще се промени. От думите му стана ясно, че МЗ подготвя регистър на изделията, който ще е много по различен от сегашния списък в ИАЛ. С това ще се занимава работна група.