Новини

Всички, работещи в болнични аптеки, трябва да имат сключен трудов договор със съответното лечебно заведение, разкрило аптеката. Това предвижда промяна в Наредба 28 на МЗ за работата на аптеките. Текстът включва и аптеките на психодиспансерите, кожните и онкодиспансерите, както и хосписите със стационар.

На двама помощник-фармацевти в болнична аптека трябва да има един магистър-фармацевт, предвижда още документът. Ако пък лечебното заведение е с над 400 легла или разполага с най-малко десет отделения, в аптеката му трябва да има поне един магистър-фармацевт със специалност „Клинична фармация“ или с такава специализация. Същото важи и за онкоцентровете.

Проектопромените залагат още работното време в болничните аптеки да се определя от самото лечебно заведение и вменяват в задълженията на магистър-фармацевтите обслужване на пациенти в извънработно време при извънредни ситуации.

Болничните аптеки освен това се задължават да поддържат резерв за 5 дни от лекарства, медицински изделия и други консумативи.

Срокът, в рамките на който здравните заведения трябва да приведат работата си в съответствие с новите изисквания, е три години.

Всички промени в наредбата и мотивите към тях са качени на сайта на МЗ.

Пневмонията, придобита в обществото (ППО), е често инфекциозно  заболяване на белите дробове, което протича със значителна заболеваемост и смъртност.

В Европа и Америка приблизително 4 млн. случая на ППО водят до 1 млн. хоспитализации годишно. Заболеваемостта от пневмония е вариабилна и зависи от възрастта на пациента, като нараства във възрастовата група над 60 години. Всички съвременни проучвания доказват, че смъртността при пациенти с ППО зависи от тежестта на възпалителния процес. Най-висока е смъртността сред пациенти с тежко протичаща пневмония, лекувани в интензивни отделения и с необходимост от механична вентилация.

Пневмонията се дефинира като остра инфекция на белодробния паренхим, която протича с:

1. поне два от следните симптоми: температура, втрисане, остра кашлица (със или без експекторация) или хронична кашлица с промяна в цвета на храчките, плеврални болки, задух;

2. аускултаторни данни за пневмония (крепитации или късни инспираторни пукания на ограничен участък, бронхиално дишане);

3. нови инфилтративни промени в рентгенограмата на гръдния кош, за които няма друго обяснение (белодробен оток или инфаркт).

Според бактериалния причинител пневмониите са делят на типични и атипични. Най-честите причинители са бактерии, които се развиват извън клетките на гостоприемника. Извънклетъчни бактерии са пневмокококите, хемофилус и мораксела, както и по-редките – клебсиела, коли. Те причиняват типичните пневмонии, които в нашата страна са около 75% от случаите.

Най-честият причинител на пневмонии у нас е Streptococcus pneumoniae. В нашата страна този микроорганизъм се характеризира с невисоко ниво на пеницилинова резистентност и с тенденция за нейното намаляване през последните години. Този факт се дължи до голяма степен на подобрението на антибиотичната стратегия за лечение на ППО у нас.

Haemophilus influenzae е вторият по честота причинител на типични пневмонии, но е най-честият причинител на изостряне на хроничния бронхит. При пациенти в кърмаческа и напреднала възраст значителна част от пневмониите са причиняват от S. aureus. През последните години се наблюдава снижаване на метицилиновата резистентност на стафилококите.

Атипичните пневмонии, придобити в обществото, представляват диагностично и терапевтично предизвикателство. Те са около 15 –25% от придобитите в обществото инфекции на долните дихателни пътища. Причинителите на атипични ППО са микроорганизми, които се култивират трудно.

Легионелозата се доказва микробиологично чрез детекция на антиген в урината на пациента или чрез генетични, културелни и серологични методи.

Лечение на ППО

Дори в болнични условия с помощта на всички диагностични методи етиологичният патоген се доказва в не повече от 40 – 50% от пневмониите. По тази причина началното лечение е почти винаги емпирично. Емпиричният подход при назначаване на антибиотик се базира на вероятността даден патоген да причини заболяване при определен болен. Решението за избор на антимикробно средство зависи от много фактори като възраст на пациента, тежест на състоянието, придружаващи заболявания, имунна супресия, място за провеждане на лечението (в домашна или болнична обстановка), характеристика на чувствителността на микроорганизмите в съответния географски район и др. Условията, на които трябва да отговаря един антибиотик за емпирично лечение, са възможно най-широк спектър на действие, бърза и висока концентрация в бронхиалното дърво и белите дробове, малко нежелани явления и удобен прием.

През последните десетилетия професионалните организации и асоциации в различните страни по света създадоха насоки за лечение на ППО при възрастни, с цел улесняване на лекаря при избор на стратегия. Българските насоки за лечение на ППО са основани на съществуващите досега консенсуси, но са съобразени с особеностите на епидемиологията, етиологията и рисковите фактори у нас.

За хоспитализираните пациенти се препоръчва антибиотичната терапията да започне веднага след потвърждаване на диагнозата ППО.

Обичайната продължителност на антимикробната терапия е 7–10 дни. При вътреклетъчни патогени, например Legionella spp., лечението трябва да е поне 14 дни.

Секвенциалната антибиотична терапия е важен елемент от антибактериалното лечение на белодробните болести. С нея се поевтинява лечението, съкращават се сроковете за болничен престой. Кога венозната антибиотична инфузия може да се замени с перорален медикамент зависи от оценката на клиничния отговор и оценка на симптомите – кашлица, храчки, експекторация, диспнея, температура, левкоцитоза. Най-често този срок е 3 дни от началото на лечението, след подобрение на кашлицата и задуха, при нормализиране на телесната температура, спадане на левкоцитозата, както и при наличие на добре функциониращ гастроинтестинален тракт. Когато не е идентифициран етиологичен патоген, антибиотикът трябва да е със сходен на венозния препарат спектър.

Чайкафарма Висококачествените Лекарства предлага на бългаския пазар следните антибиотици с търговски наименования:

JF 491 Climox (Amoxicillin/Clavulanic acid ) 875mg/125mg x 14 tabl.

JF 509 Lifurox (Cefuroxime) 500 mg x 10 tabl.

JF 499 Levor (Levofloxacin) 500 mg x 10 tabl.

JF 400 Klacar (Clarithromycin) 500 mg x 14 tabl.

JF 515 Klacar XL (Clarithromycin) 500 mg x 7 tabl.

Цената на всички изброени антибиотици е 14.99 лв.

Възрастните хора у нас са удовлетворени от личните лекари и фармацевтите, защото подробно и ясно им обясняват за заболяванията, терапиите и лекарствата и са внимателни и любезни към тях. Това сочат резултатите от изследване за проблемите на възрастните в България, проведено от новосъздадения тинк-танк “Солидарност с възрастните”. Изследването е базирано на дълбочинни интервюта сред самотно живеещи възрастни в столицата, като е комбинирано с представителни за страната данни за проблемите на хората над 70-годишна възраст.

Част от проблемите на възрастните у нас и основа за възможни техни решения бяха представени по случай Международния ден на възрастните хора на 1 октомври.

Данните от изследването показват още, че едва една четвърт от хората в напреднала възраст имат възможност да ходят сами при личния си лекар заради намалена подвижност. Близо 80% от хората, които редовно посещават лекар и аптека, са с повече от едно заболяване и приемат множество лекарства.

Сред проблемите на възрастните са такива като липса на приятелски кръг, затруднения, свързани с липса на места за отдих в институции, лечебни заведения и търговски обекти. Излизането от вкъщи също е проблем за хората над 70 години – заради страховете от състоянието на градската инфраструктура и от динамиката на градската среда, става ясно още от изследването.

Семейните лекари неглижират проблема с диабет тип 2. Това заяви Вяра Врагова от пациентската организация „Диабет тип 2“. По думите ѝ, общопрактикуващите лекари „не обръщат много внимание“ на вероятни диабетни симптоми. „За никого не е тайна, че профилактичните прегледи реално не се провеждат“, коментира тя. Като проблем Врагова посочи и чакането за достъп до специалист.

„Достъпът до специалист е ограничен заради административни процедури“, каза пък ендокринологът от „Александровска“ болница д-р Наталия Темелкова. „В момента предвид различни административни процедури реално при втори тип диабет не се изисква задължително специалист – нещо, против което ние, специалистите, протестираме“, каза тя и допълни, че в следващия рамков договор това трябва да се промени. „За мен диабетът трябва да бъде изключително грижа на ендокринолозите“, категорична бе тя.

Д-р Темелкова представи статистика, според която около 435 000 души у нас са болните с диабет, за които „знае“ здравната ни система – толкова са хората, които ползват услугите на НЗОК. Немалък брой болни обаче купуват сами медикаментите си, особено в началните етапи на диабета, и са извън този регистър, посочи тя. По думите ѝ, вероятният общ брой на диабетноболните у нас е около 600 000 души.

За 2013 г. общият брой на болните от диабет в света възлиза на 382 млн. души. Около 175 млн. пък са недиагностицираните, каза още тя и допълни, че според прогнозите до 2030 г. броят на хората с това заболяване ще се увеличи с 40%.

80% от хората с диабет са от страни със средно и ниско икономическо развитие, подчерта още д-р Темелкова. Диабетът е най-честата причина за слепота, хронична бъбречна недостатъчност, за нетравматични ампутации на долни крайници. При тези болни честотата на инсултите е два до четири пъти по-голяма, а осем от десет диабетици умират от сърдечносъдово заболяване, посочи тя.

По повод отбелязването на Световния ден за борба с диабета на 14 ноември в България започва мащабна информационна кампания „Открито за диабета“ със специален фокус върху балансираното хранене.

В последния ден на септември Националната здравноосигурителна каса е получила средствата за юли т.г., необходими за изплащане на разликата в потребителската такса за пенсионерите на личните лекари и стоматолозите, съобщиха от касата.

От началото на тази година пенсионерите плащат 1 лев потребителска такса за преглед вместо 2,90 лв. Разликата се доплаща от държавата. За целта от бюджета бяха заделени 8 милиона лева, но медици се оплакаха от забавяне.

Средствата за преодоляването на закъснението са в размер на 1 592 096 лв. и са трансфер от бюджета на Министерството на здравеопазването по ред, определен в закона. Те ще се разпределят в зависимост от заявките на районните здравноосигурителни каси.

На 21 август т.г. управителят на НЗОК Румяна Тодорова и министърът на здравеопазването Мирослав Ненков са утвърдили Правила за определяне и предоставяне на трансферите, се отбелязва в прессъобщението на НЗОК. На 26 август т.г. касата е изпратила писмо до МЗ за необходимостта да бъдат преведени средствата за юли, като с писмо на 11 септември т.г. е  напомнила, че все още трансферът не е осъществен.

На същата дата управителят на НЗОК е поискала да бъдат осигурени и средствата за изплащане на разликата в потребителската такса в извънболничната медицинска помощ за пенсионерите и за август  2014 г.

Потребителската такса, дължима при лечение в болнични заведения, остана 5,80 лв. и е задължителна както за пенсионери по възраст и осигурителен стаж, така и за останалите  здравноосигурени, ако не са освободени от заплащането ѝ, се  припомня в прессъобщението.